Проследяването на кръвната захар с глюкомер и със CGM сензор (като Hippo H1) понякога дава различни стойности, и това е напълно нормално. Причината е, че двете устройства измерват различни неща и работят по различни механизми.
Важно е да разберете тези разлики, за да използвате данните по най-точния и полезен начин.

1. Различни видове течности → различни стойности
Глюкомерът измерва глюкоза в кръвта (капилярна кръв).
Получавате „моментна снимка“ на нивото на кръвната захар точно в този момент.
Сензорът измерва глюкоза в интерстициалната течност.
Това е течността между клетките.
Глюкозата се придвижва от кръвта → към интерстициалната течност с леко закъснение от 5–15 минути. Това означава, че ако глюкозата ви се променя бързо (напр. след хранене, спорт или инсулин), сензорът естествено ще изостава спрямо глюкомера.

2. Скоростта на промяна е ключова
При стабилни стойности — глюкомерът и сензорът са много близки.
При бързо покачване или спад — разликата между тях е по-голяма.
Пример:
След хранене глюкозата в кръвта може да се повиши до 10 mmol/L, докато интерстициалната течност показва 8.8 mmol/L. Това не е грешка — а физиология.

3. Индивидуални физиологични различия
Всеки човек има различна:
• скорост на кръвоток
• абсорбция на глюкоза
• състав на тъканите
• хидратация
Тези фактори влияят на това колко бързо глюкозата преминава в интерстициалната течност. Затова никои две измервания никога не са перфектно еднакви.

4. Разлика в точността на самите устройства
Глюкомерите:
• имат допуск ±15% според ISO стандартите
• могат да дадат грешни стойности при мръсни ръце, влажност, стари ленти и др.

Сензорите:
• използват алгоритми
• понякога показват леко по-ниски или по-високи стойности в първите 12–24 часа
• могат да бъдат повлияни от натиск върху мястото (например по време на сън)

5. Хидратация и приток на кръв
Дехидратацията намалява притока на течности в тъканите → забавя навлизането на глюкозата → увеличава разликата със стойността от глюкомера.

6. Първият ден от носене на сензора
В първите 12–24 часа се наблюдават по-големи разлики, защото:
• организмът тепърва „се нагажда“ към сензора
• интерстициалната течност около него се стабилизира
Това е напълно нормално.

7. Интелигентното калибриране на Hippo H1 намалява разликите
Hippo H1 използва алгоритъм, който се адаптира към вашето тяло.
Колкото повече качвате BG измервания (снимка + стойност):
• толкова по-точни стават тенденциите
• толкова по-добре сензорът разбира индивидуалните ви реакции
• толкова по-реалистични стават прогнозите
*За най-добра персонална точност качвайте едновременно снимка и BG стойност.

✔️ Кога да разчитате повече на глюкомера?
• ако сензорът показва изненадващо ниски/високи стойности
• ако не се чувствате добре
• ако има симптоми, които не съответстват на данните
• в първите 24 часа след поставяне на нов сензор

Разликите между глюкомер и сензор са напълно нормални и очаквани.
Важно е не отделното число, а тенденцията, стабилността и реакцията на тялото във времето.
Hippo H1 ви дава най-пълната картина — 24/7, без убождания, с адаптивна точност, която става все по-добра, колкото повече го използвате.

Hippo H1 използва усъвършенстван алгоритъм за персонализирано обучение, който се адаптира към индивидуалните различия на всеки потребител. Всеки организъм реагира по различен начин на хранене, движение, стрес и сън — затова системата позволява да качвате:

● снимка на измерване от глюкомер (BG meter)

● ръчно въведено BG събитие

● За максимална прецизност алгоритъмът се нуждае от две неща: снимка и BG стойност.

За целта натиснете бутона „+“ на основния екран.

Тези данни се използват, за да разширят модела за вашия метаболитен профил.
С всяко качване алгоритъмът:

1. Сравнява BG стойността с актуалните сензорни данни

2. Оценява индивидуалното отклонение (физиологични разлики, хидратация, кръвоток и др.)

3. Актуализира персоналната калибрация на профила

4. Подобрява точността на бъдещите стойности и прогнози

Какво означава това за мен?
Колкото повече използвате Hippo H1 и въвеждате BG събития, толкова:

● по-прецизна става визуализацията на глюкозата

● по-точни стават алгоритмите за тенденции и прогнози

● по-добре системата разбира вашите лични реакции

● по-полезни и навременни са известията и анализите

Това е непрекъснат процес на адаптация — вашият сензор става все по-умен и все по-точен с времето.

Hippo H1 не изисква традиционни калибрации, но използва интелигентно обучение, за да осигури максимално персонализирана точност за всеки потребител.

При използване на системи за непрекъснато измерване на глюкозата (CGM), включително Hippo H1, много потребители забелязват, че в първите часове след поставянето показанията може да не съвпадат напълно с резултатите от кръвната захар, измерена с глюкомер. Това е естествен процес и има няколко причини, които го обясняват:

1. Адаптация на сензора и тялото
Когато сензорът бъде поставен в подкожната тъкан, организмът реагира като към всяко чуждо тяло. В първите часове се наблюдава лека локална реакция (микровъзпаление, промяна в течностите около сензора), която може да повлияе на качеството на измерването. Нужно е време средата около електрода да се стабилизира, за да може той да отчита по-прецизно нивата на глюкоза.

2. Интерстициална течност vs. кръвна глюкоза
Hippo H1, както и другите CGM устройства, измерва глюкозата в междутъканната течност, а не директно в кръвта. Междутъканната течност отразява промените в кръвната захар със закъснение от около 5–20 минути. В първите 24–48 часа този естествен „лаг“ може да бъде още по-изразен, докато тъканта се адаптира към сензора.

3. Първоначална стабилност на електрохимичния сигнал
Сензорът работи чрез електрохимична реакция, която изисква време, за да се стабилизира след поставянето. В първите часове ензимният слой и електродът „настройват“ сигнала си, което може да доведе до временни разлики в отчетите.

4. Практически фактори при поставянето
Начинът на поставяне (дълбочина, ъгъл, малки движения на сензора) също може да окаже влияние в първия ден. Дори лека компресия на мястото (например ако лежите върху него през нощта) може да предизвика т.нар. „компресионни ниски“ стойности.

Какво да очаквате и какво да правите?

Нормално е: Показанията в първите 24–48 часа да са по-нестабилни или да се различават от измерванията с глюкомер.

Сравнявайте внимателно: Ако усещате симптоми на ниска или висока кръвна захар, винаги потвърждавайте със стандартен глюкомер.

Дайте време: Обикновено след 1–2 дни точността на сензора се подобрява значително и става по-надеждна за проследяване на тенденции и вземане на решения.

Неточностите през първите 24–48 часа не са дефект на Hippo H1 или друг CGM, а естествен етап от адаптацията на сензора и тялото. След този период системата достига оптимална точност и може надеждно да подпомага ежедневното управление на кръвната захар.

Ambulatory Glucose Profile (AGP), разработен и лицензиран от International Diabetes Center (IDC), е стандартизиран отчет, който предоставя цялостен преглед на управлението на диабета.
Той е ценен инструмент за идентифициране на модели и тенденции в нивата на глюкозата, но представлява само една част от общата картина на контрола.

Да. Ако използвате HiPPO H1 система за непрекъснато мониториране на глюкозата (CGM) и сте изтеглили мобилното приложение HiPPO, ще трябва да се регистрирате с имейл адрес.
С акаунт в HiPPO ще имате достъп както до HiPPO като потребител, така и до H-Link като наблюдател.